За наблюдение робота е обурдван с IP камера с висока резолюция (2 Mpix) предоставена ни любезно от нашия спонсор PIXEYE .
Напрактика камерата предствлява малък компютър и разполага със собствен процесор, памет и операционна система (Linux базирана).  Връзката на камерата с външния свята става чрез LAN интерфейс, който позволява включване към стандартна комютърна мрежа и за предаване на видеото се използват стандартни мрежови протоколи. За да може да предаваме сигнала безжично към камерта е включен малък wireless адаптор (WL-330ge на Asus). Адаптора в момента работи в режим на AP (access point), така че когато се закачим към него  той ни осигурява връзка с камерата.  Камерата позвлява да се предават снимки и видео, като за целата трябва да се свържем с вградения в нея уеб сървър. За да се гледат снимки е достатъчен обикновен браузер , а за видеото трябва мрежов плеър - VLC върши отлична работа. Благодарение на Spookyboy  в момента имаме интегриран софтуер който позволява едновременно да гледаме видеото от камерата и да управляваме робота. Идеята е за в бъдеще да използваме ресурсите на камерта (вградения процесор е доста мощен) за тестване на някои базови алгоритми от областта на машиното зрение или с други думи да накараме робота да вижда.

В момента захранването на робота е реализирана с 8 литиево-йонни елемента свързани в 2 две групи по 4 елемента. Изходното напрежение е 7.4V, а общия капацитет е 8800mAh. Този капцитет позволява в момента достатъчна автомност на всички подсистеми на робта -задвижване, камера, безжична връзка. Все още не сме измерили консумацията при пълно натоварване, но капцитета е достатъчен за над 4 часа непръксната работа.  Планираме изграждане на система за управление на захранването на отделните модули, така че да може да се изключват отделните подсистеми, когато не са необходими.

Програматора е хубав, но май беше само с JTAG интерфейс за програмиране, а по-малките микроконтролери от серията AVR - примерно ATMEGA8 нямат такъв интерфейс и съответно няма да може да работиш с тях. Ако ти трябва нещо по-универсално трябва да е ISP итерфейс -аз плзвам един "AVR Dragon", който има доста неща но е малко по -скъп.
Иначе гледах на сайта на Олимекс, този модел AVR-ISP500 - който не е лош и е също на USB.

Мало разводняваме темата, но този електронен магазин е доста интригуващ.  Има интересни неща на доста добри цени, направо смешни. За съжеление не видях опция за смяна на езика, пък с немския не се оправям.  Мислия и аз да си взема от тези модулчета за тестове, а и други неща ми харесеха. Видях че има опция за плащане с "PayPal", това е най-добрия вариант за плащане през интернет в чужбина, купувал съм разни неща по този начин и няма проблем. С банков превод за малки суми въобще не си струва, наистина дерат яко.
Предполагам че ги паращат по пощата до България. Видях също че има регистрация в магазина предполгам не е нищо сложно?
Всъщност би могло да се помисли за комбинирана доставка и по този начин да се разпределят разходите за доставка.

Интересна тема се е заформила Да се включа и аз с някои размисли.
Според мен за извеждането в орбита около земята, трябва да се ползват услугите на фирма или организация която се занимава с това. Конструирането на собствена ракета ми се вижда много сложна задача. В крайна сметка доста сателите се извждат в космоса. Четох в wikipedia, че всъщност извеждането на ниска околоземна орбита е  най трудното, след това прехвърляне на орбита към луната не изисква толкова много енергия. Комуникациите с апарата не ме притесняват толкова.  Преди доста време четох в едно списние, че български радиолюбител е правил така наречената ЕМЕ (earth-moon-earth) радиовръзка в УКВ обхвата, т.е използвал е Луната като пасивен сателит и успял да се сърже с радиолюбители от другата страна на Земята. Значи е възможно радио връзка, без да се изпозва супер сложна апаратура.
Успешното кацне на самата луна също няма да е проста задача. И накрая разбира се остава конструирането на самия мобилен робот. Не трябва да се забрява че цялата тази апаратура ще работи в екстрмни условия - това поставя сериозни изисквания към използваните материали.
Не съм сигурен дали задачата е решима в рамките на 20 млн. долара, но според мен основната цел е да мотивира оргинални изследвания и решения в тази насока. При всички случаи за да се включи даден отбор в играта трябват сериозни спонсори при това от частния сектор, нещо което за България ми се струва много трудно постижимо на този етап. Но това разбира се не пречи да размишляваме в тази насока.

По принцип моторче което е за 3V, ще работи и на 1.5V, такива слагат по разни детски играчки. Сещам се за един магазин, който се намира на Екзарх Иосиф в участъка между Халите и Женския Пазар - по принцип е за електроника но има и разни моторчета втора ръка, може да има нещо интересно.

Първо да отговоря на въпросите:
1. Предложението  е добро, направих някои експерименти и засега не забелязвам проблеми, когато като източник на тактов сигнал се ползва вградения RC генерато пуснат на 4MHz.
2. Няма да се смеем много 330R=330 ома, R се ползва вместо буквата омега и ще помоля такива въпроси и отговори  в раздела буквар за да не спамим темата

Сега накратко за схемата, имаме микроконтролер U1 чрез който с помоща на малко софтуер ще декодирме сигналите, приемник U2 - в конкретния случай това е RMP7138 с работна честота 38kHz, таква носеща ползва дистанционното, C3,C4 -са стандартни филтрови кондезатори. C1,C2 и кварца X1 са от групата на тактовия генератор, които както рабрахме може да отпаднат. Светодиода LED1 ще го ползваме за индикация, а конектора J1 e програмиране чрез ISP програматор.
Това е засега от мен в следващия пост ще разкажа накратко как се кодират отделните бутони  и съответно как да ги декодираме.