Английските физици Майкъл Фарадей и Дж. Маскуел първи доказват, че наелктризираните тела взаимодействат посредством електрични полета. Всеки заряд създава електрично поле, което изпълва пространството около него и му предава нови свойства. Тези свойства се проявяват в това, че на всеки друг заряд, поставен в полето, действа сила. Електричното поле на неподвижни заряди се нарича електростатично поле.
Да проведем сления опит. Наелектризирана метална сфера поставена върху изолирана поставка и лекоподвижни топчета. Когато движим сферата забелязваме следното: във всяка точка около сферата действа сила, която отклонява топчетата. Тази сила причинява вертикално отклонение на топчетата. Ако отдалечим сферата топчетата се отклоняват по-слабо, следователно силата намалява с увеличаване на разстоянието. Стигаме до извода, че около сферата се е образувало така нареченото електрично поле. Както е показано по-долу.
Интензитет на електрическо полеНаличието на електрично поле може да се установи с помощта на положителен заряд q0, наречен пробен заряд. Например на снимката по-долу пробния заряд q0 е поставен в точка А на електричното поле, създадено от наелктризирана с положителен заряд стъклена пръчка. Полето действа на заряда q0 с електрична сила F. Отношението на големината на силата F към големината на заряда q0 се нарича интензитет на електричното поле в точка А:
Подобно на силата интензитетът Е на електричното поле има големина и посока.
Посока на интензитета Е на електричното поле в дадена точка от пространството съвпада с посоката на F, с която действа на положителн заряд q0 , поставен в тази точка. Големината на интензитета се определя по формулата за интензитет на електрично поле.
Единицата за интензитет се получава от формулата. В SI силата се измерва в нютони (N), а зарядът - в кулони (C). Затова единицата за интензитет е нютон на кулон (N/C). Интензитетът Е се представвя с насочена отсечка (както е отдолу): дължината на отсечката е пропорционална на големината на интензитета
