Добро упътване, hunter.
В общи линии, методите за ецване са сходни, но най-важното е, че са изпитани и
работят!
За мен по-интересната тема е след ецването, а именно - обработката на пистите (калайдисването им). По възможност без използването на поялник и глицерин, за да се получи слоят равномерен и еднакво тънък навсякъде.
По този въпрос е писал Слави (spp), като неговото решение е с готов разтвор. Руснаците предложиха използването на сплав "Розе", която за съжаление не се намира в България (или поне аз не можах досега). Та...имам една увлекателна книжка по химия, в която пише за покриването на детайли с различни други метали. В нея намерих следното, като това е вариантът, с който мисля да експериментирам:
Покрития на калай върху предмети от желязо, мед и месинг се получават, като предметът се потопи в една от следните две бази:
а. Вода - 1 л; калаен двухлорид - 20 г; натриев лактат - 200 г.
б. Вода - 1 л; калаен двухлорид - 10 г; амониево-алуминиев сулфат - 300 г.
Източник: "Химия всеки ден" - П.Далев, Л.Прангова, "Наука и изкуство", София 1982.
Утре следва да уточня цената на реактивите и тестване на метода върху ецната платка.
Поздрави!