Не успяхме...
Преди малко колективно решихнме да не ходим утре на състезанието.
Имаше надежда до тая сутрин, но младежите бяха направили много грешки при монтажа на елементите и загубих половин ден да ги оправям. Продължаваме работа има голяма вероятност до края на деня да завършим монтажа и тестовете, но това не е всичко. Няма да има време да тестваме алгоритмите. При толкова много датчици, възможностите са големи , но и вариантите за тестване с много. Пък и сигурно ще изкочи пак нещо непредвидимо. Преуморен съм много от последните дни и практиката показва, че в такива случаи изходът не е много добър.
Все пак настоението не ние минорно , особено на мене. Удържах победа, която за мене е по-голяма всички награди в състезанието взети заедно. Победата даже е по-голяма от предварителните ми очаквания. Победата е над телевизията, интернет и компютърните игри взети заедно. Който може ще ме разбере.
Горещо препоръчвам на всеки баща на тинейджъри (както е модерно да им се казва в последните двайсетина години) , който има възможност да ги въведе в темата за роботчетата. Много е благодатна.
Изминахме всички етапи на проектирането, както си му е реда. Почнахме от фантасмагории, стъпихме по едно време на земята. После се почна - "само това ли", "ами то е много лесно", докато стигнахме до "това не може да стане", "много бавно става", 'много е трудно". Сега младежите могат да работят самостоятелно с бормашината, струга, фрезата, да правят резби, могат да запояват, да разпояват, да измерват, разпознават електронните елементи. Знаят какво е това свинска опашка и сушоар за тъщи. Програмираха и на асемблер и на език на високо ниво. Ясно е , че не са професионалисти все още в нищо и че повечето работи ги правят не както трябва, но не е молко това което научиха за 2-3 месеца. Пък и честно казано и аз не умея всичко, та да го изисквам това от тях. И още нещо. Общата работа ни накара да сме заедно дълго време, непрекъснато ме обсиват с въпроси от най-различно същество и най-вече : "Сега какво да правя?" Иначе всеки щеше да заседне към компютъра си гърбом към другия и така щеше да мине времето.
Все пак жалко е разбира се , че не се включихме в срока. Състезателният хъс е небходим , особено за тяхната възраст. Радвам, че приеха мъжки приеха реалността.
Не се отказваме, ще си довърши на спокойствие работите и ще си организираме селски състезания. 3 робота за селско състезание не са малко. А ако има и други желаещи, можем и да направим една надпревара в гаража. Лятото ще направим и робокар - специлизирано роботче за състезанието за следене по линия. Там скоростта трябва да е по-голяма.
И все пак някога ще се срещнем....
Пожелавам на всички участници и зрители на утрешното състезание много и приятни емоции!
Красимир Милев
