Да обобщя малко нещата. Всеки микроконтролер има нужда от тактов сигнал за да функционира, значи ни трябва генератор. Класическата схема е да се ползва кварцово стабилизиран генертор и това е схемата по горе. Генератора е вграден в MCU, а външно се добавя кварцов резонатор и кондезатори, обикновено керамични с малка стойност. В описанието на конкретния MCU има препоръчителни стойности. За ATMEGA8 са в диапазона от 12-22pF, така че електролитни кондензатори въобще нямат място тук. Повечето съсвременни микроконтролери имат на разположение и други възможности за тактов сигнал, обикновено това са така наречените RC генератори. ATMEGA8 има вграден прецизен RC генератор, който позволява работа на честоти 1,2,4,8 MHz, така че контролера може да се пусне и без кварц, като се ползва този генератор. Недостатъка спрямо кварцовия е по ниската стабилност на честота, но тук вече конкретното приложение определя дали това е приемливо.
Избора на тактов сигнал се осъществява с така наречените "fuse bits", те се настройват с помщта на програматора и определят откъде ще идва ткатови я сигнал. ATMEGA стандартно идва с настроени "fuse bits" за 1 МHz от вградения RC генератор, затова ако трябва да се пусне на кварцов трябва, да се препрограмират, но за това ше пиша по-подробно в статията за прогрмирането на контролера.


Вече успях да прехвърля нашата схема върху монтажна платка и сега може да видим как станаха нещата. Това е снимка отгоре:

На нея се виждат микроконтролера, кварца X1 (8MHz), кондензатора C3 (10uF), светодиода LED1 и конекторса за програмиране J1.
Може би се чудите къде са другите елементи, ето и снимка отдолу:

На снимката съм означил останалите елементи, за тях използвал съм така наречените SMD (surface mount device) или елементи за повърхностен монтаж. Тези елементи нямат крачета в класическия смисъл на думата и позволяват да се пести място. В конкретния случай, растера на монтажната палтка, позволява те да се монтират между крачетата на контролера и площадките на платката. Е малко са ситни, но човек като свикне дори става по лесно спрямо обикновените елементи. Разбира се схемата може да се направи и със стандартни компоненти.
Този тип монтажна платка разполага с две общи шини едната съм я използвам за VCC , а другата за GND. Цялата схема я захранвам с плоска батерия от 4.5V през двупиновия конектора в десния ъгъл.
Е вече имам готов хардуер и може да продължим с програмирането нашата примерна програма

Не, не е нужно. Даже до сега никога не съм го правил и не съм виждал така поставен кварц.

е как да не е важен тактовия гератор без него е невъзможно извършването на операциите в процесора на мицроконтролера а и не само на него

Неправилно си чул. Има си вграден тактов генератор, но за да го ползваш ти трябват честотнозадаващи елементи. Това се отнася за ПИК, а предполагам че за Atmega е същото. Дали да са керамични или т.н.

 Митко и аз не съм виждал, дали трябва или не трябва не мога да кажа.

За кондензаторите: защо да не могат да се ползват. Идеята е просто да си взел дадените капацитети (както са ги описали в даташийтовете). Нека все пак някой, който има опит да каже...

За да допълня темата за кварца и кондезаторите ще каже, че те трябва да бъдат монирани максимално близко до микроконтролера. Сега малко за другите елементи:
Кондензаторите C3,C4 -това се филтрови кондезатори на захранването. C3 електролитен кондезатор, C4 е керамичен. Ако си ги спестите има вероятност микроконтролера да не тръгне. C4 трябва да се монтира максимално близко до захранващите пинове.
Резистора R1 задава установен понтенциал на пина RESET, в нашия случай високо ниво, или за по накратко се нарича  "pull-up" резистор. По този начин пина RESET се установява в неактивно ниво и MCU функционира нормално.  С пина RESET  трябва да се внимва, защото е чуствителен външни смущения и може да предизвика нежелан ресет на MCU. Затова често ползват и по малки стойности за R1, а и понякога се слага кондензатор към маса (100nF). Най-сиурния начин да го защитим е да го вържем директно към захранване, но тогава няма как да програмираме контролера.
За светодиода и  резистора към него мисля че всичко е ясно. (сега видях че и този резистор съм го кръстил R1, а трябва да е R2)
Остана конектора J1, на него са изведени пиновете на MCU необходими за програмирането му.
Като ми остане малко врме ще прехвърля тази схема на монтажна пплатка и ще видим как изглеждат в реален вид нещата.

Здравейте.Защото не мога да се разбера със тези който съм питал,моля да ми помогнете! ;( ATMega8 как да го програмирам?Преди да го запоя ли трябва да се програмира или как?Нещо немога да схвана,също и със какъв програматор?По-точно това J1 какво е?Аз прочетох,но за какво се ползва?

П.П.Какъв е този резистор R2-220R?Какво е това "R"

Аха,и то се свързва съм конектора на програматора и се програмира,нали?

Ако е така значи мистерията е разкрита!!! :twisted:
П.П.  А аз не намерих конектор,някой може ли да даде линк към някой който ще стане или да каже дали става без. :roll: Ако е възможно да е от МК линка ако го има.

@yasko аз не кога да му вкарам програмата но пък и съм накравил схемата на борислав не твоита