Практика (око да види,ръка да пипне)

[spp]

Око да види ръка да пипне.
Не напразно хората са направили тази поговорка.Не на празно и с нея започвам раздела ни практика.Съветвам всички,които имат възможност да отделят време за да повтарят и тестват схемите за които ще говорим.Това ще ви даде много важен коз на ваша страна.Това е ОПИТА.
Колкото и да се оправяте в принципните схеми.Колкото и да ги повтаряте с поялник в ръка.Не разберете ли основните неща,не експериментирате ли,ще си останете един добър имитатор на някаква идея и нищо ново и оргинално няма да можете да направите.
Това е първата практика и ще е много подробна.Следващите няма да бъдат такива,защото се има в предвид това ,че сте натрупали опит и няма да има нужда да се повтарят основни неща.
Започваме да разглеждаме и експериментираме с делителя на напрежение,защото това е важна схема,която ще ни трябва много често в бъдеще.
Какво ще ни трябва?
Ще ни трябват два резистора по 1000 Ом(1кОм)
Ще ни трябва един светодиод с максимален ток от 10мА
Ще ни трябват две кабелчета многожилни,червен и син(по възможност)
Ще ни трябва захранване за тези, които нямат една батерия от 4,5волта.
Ще ни трябва уред,поялник,тенол и експериментална платка.

[spp]

Аз имам този стабилизатор.Много е стар,но ми върши чудесна работа.

Разбира се не е нужно да имате такъв.Идеална работа ще ви върши една батерия от 4,5волта.Защото нямам представа колко от вас имат възможност да подбират различни захранващи  напрежения,реших в примерите да ползвам 4,5в.
Другото което ще ни трябва е експерименталната платка.Моята е тази .

А ето ги двата резистора и светодиода.Върху светодиода има монтирана пластмасова черна втулка.Тя е много удобна ако трябва да монтираме диода в някакво панелче.

Кабелчетата казахме да са многожилни.Хубаво би било да им запоим на края им букси,но и калайдисани в двата края ще ни свършат работа.

[spp]

Какво представляват буксите,можете да видите тук

Ако ще работите с букси трябва да си вземете и "крокодилчета"те са много удобни при работа изглеждат ето така

Преди да започнем тестовете на схемата ще проверим реалната стойност на съпротивленията.За целта ще включим уреда на позицията за измерване на съпротивление.

Ще вземем първото ни съпротивление и ще притиснем сондите добре към двата му края.

След това ще отчетем какво ни изписва уреда.В случая при мен е ето това.

Виждаме ,че има малка разлика в написаната върху съпротивлението стойност и реално отчетената от уреда.Това е така ,защото резисторите ни имат определен толеранс(точност)на изработка.Масово ползваните са с +,- 10%точност.Вижда се че моя резистор е в тези граници.

[spp]

Сега дойде време да запоим двата резистора по познатата ни схема.

Няма нужда да ги запояваме сериозно върху експерименталната платка.Даже можем да ги запоим от страна писти.Просто ще ни е много удобно и в бъдеще ,след като си свършим теста можем да си ги ползваме отново.Ето така е напълно достатъчно за теста.

При запояването е важно двете крачета в средата да са запоени едно към друго.После в двата края запояваме двата кабела ,червен и син.
Всичко трябва да ни изглежда така

Преди да правим нещо друго е хубаво да измерим общото съпротивление на двата резистора .За да го измерим ще ползваме отново уреда и ще го поставим на омметър.Ето така.

При мен стойността е 2,04кОм или (два кило ома и четиридесет ома)

[spp]

Когато си тестваме различни схеми е хубаво да си вземем едно тефтерче,тетрадка и да си записваме в нея всичките ни измервания,схемата на свързване ,формулките с които работим и стойността на елементите.С течение на времето ,ще имаме един собствен съветник .Винаги ,когато ни потрябва можем да си прочетем какво сме правили и как.Това много ще ни улесни.И така време е да подадем напрежение към нашата тестова схема.Ако сме използвали син и червен кабел ,ще ги свържем така.Син към - ,червен към +.
Първото,което ще направим е да измерим общото напрежение върху двата резистора.Слагаме уреда на положение за измерване на постоянно
напрежение и със сондите пипаме двата края .Ето така .

Забележете как са разположени сондите.Червената е към червения проводник.Черната е към синия

[spp]

Сега да оставим черната сонда на уреда да си е на синия кабел а с червената да пипнем в средната точка.Би трябвало според формулите ни напрежението ни да е 2,25волта.Да видим реално дали е така.При това измерване повтаряме тази схема.

Измерваме спада на напрежение върху долният ни резистор.Забележете поляритета.Средната точка в случая ни е по-положителна от долната(там където е минуса)Какво измерваме?Аз измерих това.

Виждаме ,че има разлика.На какво се дължи?Тя се дължи на толеранса на съпротивленията ни.Сега да измерим горното съпротивление.По-точно да измерим спада върху него.За целта черната сонда я поставяме в средната точка,между двете съпротивления а червената е там където е захранващия ни червен кабел.Какво наблюдаваме.Сега средната ни точка стана отрицателна спрямо предишното ни измерване и ще отчетем следното.

[spp]

Сумираме двете напрежения.Според теорията трябва да са ни равни на захранващото.И наистина е така.U1=2.31 ,U2=2.18 .U1+U2=4.49V.Много сме близо.
Първи изводи.да видим какво разбрахме до тук.
Първо,че теорията ни е вярна.получихме стойности близки до очакваните. Второ нещо ,което установихме,че средната ни точка един път ни се яви положителна ,при второто измерване ни се яви отрицателна.Всичко зависеше от това кое съпротивление измерваме.МНОГО ВАЖЕН МОМЕНТ,за сега го запомнете.
Трети важен извод.Практиката ни показва ,че теорията ни е вярна,но при сглобяването реално на схемата,трябва да се съобразяваме с неточностите на реалните елементи.Това означава,че ако сме си изчислили,че ни трябва точна величина,трябва да я направим с подбора на елементи.Сменяме и поставяме ,докато не я получим.Разбира се има и други начини.Ще избързам за да кажа,че процеса на намиране на точните величини в една верига или по-точно да накараме да заработи една схема както е по чертежа ни ще трябва да се потрудим.Този процес се нарича оживяване на схемата и е неразделна част от електрониката.Защо е така вече разбрахте.

[spp]

Продължаваме нататък.До тук мерихме напрежение.Време е да видим какъв ток тече в нашата схема.
Аз до момента не ви давам формулите и изчисленията с цел вие да се потрудите и да си направите точните стойности,според вашите елементи .
Ако се съмнявате в резултата уредът ви е под ръка и веднага ще ви покаже къде бъркате.Правете първо какво теоритично може да очаквате,след това измерете и направете вече сметката по реалните стойности.Запишете си всичко и да продължаваме.
За да измери тока вече разбрахме ,че трябва да прекъснем веригата и да я съединим през уреда.Реално аз направих така.Изключих захранването на схемата ми.Разпоих синия проводник и го запоих през една писта. Едно отклонение в бъдеще на нашите схеми,ако ни се налага често да измерваме е хубаво да си сложим на това място един джъмпер.
Така,след това слагаме уреда ни да измерва постоянен ток.На най-високата възможна стойност.Включваме си захранването.Черната сонда поставяме на в точката ,където сме си запоили синия проводник.Червената на крачето на елемента ни.По този начин възстановяваме веригата.Отчитаме измерването.Ако уредът ни позволява слизаме на по-нисък обхват за да направим по-точно измерване.Как изглежда всичко ще видите тук.
Схемата ни на измерване е тази

А реални нещата изглеждат така.

При меn се отчита ток 2.17мА.

[spp]

Сега да си спомним малката скала с нарисуван диод на нашия уред.
Става въпрос за тази.

Избираме я нея.Взимаме светодиода и го оглеждаме .Ще видим,че едното му краче е по-дълго от другото.По-дългото краче е плюса на диода ,а по-малкото минуса.Диода е полупроводников прибор ,които пропуска тока само в едната посока и то само когато е изпълнено условието което видяхме по-горе.В случая се казва ,че е включен в права посока.Тогава има малко съпротивление и през него може да протече максималният му ток ,които за нашия избран диод е 0,01А.
Добре ето как изглежда диода .Със сондата на уреда ми съм показал по-дългият му крак.

Вече разбрахме,за скалата на уреда.Избираме я.С червената сонда пипаме дългото краче,а с другата късото.Ако сме разбрали как се работи с уреда и сме монтирали правилно сондите ,при здрав диод,ще получим това.

Диодът ни ще светне.

[spp]

Защо свети диода.Явно е,че през него протича ток.Да наистина е така.Напрежението и тока е от батерията на уреда.Производителя обаче на уреда е направил така,че да имаме фиксиран ток и напрежение на това деление.С него по този начин можем да откриваме крачетата на диода.
Сега от предишната ни тестова схема,трябва да отпоим едното съпротивление.Аз отпоих това,което беше свързано с положителния край на захранването ни.Този край го запояваме към крачето на останалото ни съпротивление.Диода го запояваме така.Дългото краче към крачето на резистора.Късото краче към минуса на захранващия ни източник.Всичко изглежда така.Схемата на свързване е това

Реално изглежда така.

Проверяваме още веднъж дали правилно сме свързали всичко и включваме захранването(батерията)Диодът ни трябва да свети.Ето така.

[spp]

Отново имаме възможност и трябва да измерим напрежението върху непознатия ни елемент във веригата.Измерва ме го(вече знаен как) и разбираме,че имаме спад от приблизително 2волта.Тук обаче е малко по особено от съпротивленията .Колкото и да увеличаваме напрежението спада върху диода ще си остане един и същ.

Остава ни да измерим напрежението върху резистора.След като го измерихме можем с формулите да изчислим какъв точно резистор ни трябва за да пуснем максималния ток през диода.Аз измерих това.

Сега вече знаем всичко много точно и можем сами да изчислим цялата си верига.Използвайки закона на ом ще сметнем при напрежение 4,5волта,какъв резистор ни трябва за да накараме диода да свети с максималната си мощност.Имайте и в предвид спада върху диода.
Забелязахте ки какво стана с напрежението върху резистора?
Какво разбрахме до тук.
Разбрахме,че един светодиод задължително трябва да се свърже с един токо ограничаващ резистор.Разбрахме ,че върху диода даже и да увеличаваме напрежението спада му ще си остана постоянен.Разбрахме още ,че в делителя ни по-голямото съпротивление има по-голям спад на напрежение по-малкото съпротивление по-малък спад на напрежение.Виждаме разликата между диода и резистора.Разбрахме още как да си проверяваме светодиодите и да определяме правилната посока на свързване.
Изобщо разбрахме как горе долу работи делителя.
Един последен опит за днес.второто съпротивление ,което отпоихме заради диода,го хванете с ръка и докато диода свети с двата му крака пипнете крачетата на останалото във схемата съпротивление.Какво стана със силата на светене на диода?Тя се увеличи точно два пъти.Можете ли да предположите защо?
Ето така изглежда.

[Dido_net]

Имам един въпрос: какво съпротивление трябва да имам, за да мога да сложа 5 светодиода към молекс-а на компютъра? Там до колкото знам напрежението е 5V... или пък 12? :roll: и също колко (м)ома е? :roll:

[mohaha]

Може би 1кОм ше ти свърши работа.

[INF1n1t]

Аз лично бих сметнал колко трябва да е пада на напрежение върху резистора (цялото напрежение минус оптималния пад върху диода по каталог) и после бих разделил на тока. В компютъра мисля че 5волта е червената а 12 волта е жълтата...за всеки диод трябва различно съпротивление според това какъв пад ти трябва, но ако искаш да се справиш по-лесно им слагаш някакво съпротивление, така че да си сигурен че през тях няма да мине прекалено голям ток...