Какво можем да вземем от компютърната мишка? Сега ще видим!
Един от основните стремежи на всеки един производител е да направи изделието си непригодно за работа след смъртта му.
Но има неща, на които е богата мишката!
И така, този път наша жертва е семейство мишки с топчета!
Обикновено мишката лесно се отваря с отвертка - кръстачка. Ако не се виждат винтчета на корпуса на мишката, има два варианта: Или корпусът е залапен, или винтчетата са под някакви етикетки. По-рано мишките са се крепяли на 2 или 4 винта, но сега по-скоро това е един болт, който се намира в задната част на корпуса. В крайна сметка, след малко блъскане успяваме да се доберем до сърцевината!
И ето, че отварянето приключи! Първото нещо, което правим е да изучим бутончетата. Те са минимум две - лява и дясна. Необходимо е да проверим с мултицет (състояние - звънене при контакт), за да видим дали всичко е наред! Много често, мишката боледува от най-заразната миша болест, даже епидемия - това е заяждане на лявото, най-често използвано бутонче! За какво ни е заяждащо копче? :-D
На много от мишките има скролче. Това означава, че под него има полезно бутонче, та дори и двойка оптрони със секторни датчици! Те са аналогични на тези, които се въртят около машинното топче. Махаме оптрона с назъбено (надупчено) колело и си ги запазваме!
Бутончетата са контактни, но понякога, ако имаме късмет, ще намерим и превключватели! Отпояваме ги внимателно и си ги трупаме в кутийка!
Използването на тези бутончета в Роботиката е в качеството им на контактни бампери! Това могат да бъдат:
* Контактни бампери;
* Крайни датчици по крайниците на манипулатор;
* Копче "Reset" на платката на микроконтролер;
* Което и да е копче за управление на микроконтролера (ако щете и цяла клавиатура, ако имаме достатъчно много мишки
;
* Контакт на капачка/задвижка/щипка, където трябва да следим за действията на предмета;
* Авариен датчик. Примерно, на покрива на робота, следящ за преобръщане...
И много други...
По-добре е да махнем оптроните заедно с механизма им, т.е. с въртящите се дискове и рамките, на които са закрепени! Особено удобни са в мишките, в които валовете на назъбените/надупчените колела са закрепени на една ос, а не на две. Т.е. закрепени са с подобна щипка само от страната на колелото, а другата им част е свободна.
Тук виждаме прекрасно подвижно колелце. Именно оригинално, а не китайско колелце, закрепено на тел.
Това малко колелце е прекрасно за трето колело на микроробот, което да го предпазва от накланяне и падане. Обикновено това колелце е закрепено за платката с малки щипки, така че лесно може да се махне! Използването на оптроните в Роботиката също е по предназначение!
Като цяло, първо те играят ролята на безконтактен датчик, сработващ след преминаването на предмет през процепа между двете.
Използването им - във всички случаи, които описахме при бутончетата!
Освен това, секторният диск заедно с оптрона си са добър датчик за движение. Използва се в роботите, при които е необходимо изчисляването и следенето на изминатия път. В този случай секторният диск се закрепва на колелото на робота. Така оптронът улавя движението и го изпраща право в микроконтролера!
Очевидно е, че много мишки имат на платките си кварцов резонатор - кварц! Това не е необичайно, защото съвременните мишки се правят с времезадаваща RC-верига. И все пак, много от препарираните мишки имат характерен метален цилиндър около микросхемата, обикновено наричащ себе си "часовников кварц", защото има честота 32 768 Херца. Напълно е достатъчен за повечето роботи с микроконтролери. Естествено, да се слага такъв кварц в бортовата електроника на крилата ракета е непрактично, но в Роботиката има широко применение. :-D
Да се върнем към нашите кварцове... Светло-кафявото елементче на снимката най-вдясно - това не е кондензатор! Това си е кварц!
Той се разпознава по характерните надписи на печатната платка. Кондензаторите се бележат с "С", а кварцовете са с буква "Х". Някъде ще намерите и обозначение с "Y", но това не е често! Можете да видите и надпис върху корпуса на кварца - "4.0 MG". Вероятно китайците така наричат мерната единица ... MHz = MG.
В старите мишки с три бутончета, понякога има ключ, служещ за превключване от двубутонен на трибутонен режим и обратно... Този превключвател обикновено е най-неизползваната част от мишката, така че обикновено е като новичък. Използването му е широко... от превключвател за захранване, до смяна на "работа-програмиране" на микроконтролера.
Също така, в старите мишки често ще намерим резистори, които са като обикновените, та дори и с по-дълги крачета! Супер!
Мощността им е от 0,125 до 0,250W. В по-новите варианти на мишките, резисторите отсъстват като клас!
И накрая... Не забравяйте за опашката на мишката!
Като правило, от страната на кабела, мишката има 4-контактен куплунг. Ако проводникът е работоспособен (Една от главните миши болести е притриването на опашката около корпуса!
, то тази опашка е добър вариант за включване на кой да е сензор! Достатъчно е да си отрежем парче и правилно да свържем всичко! Отпоеният куплунг се установява на платката на робота, и чрез него се подава ток към датчика (ако е необходимо) - перфектно за TSOP-ове!
Ако проводника има 5 или 6 кабелчета, ще е идеален за ISP-програматор, но обикновените машинни мишки са с 4 кабелчета!
Обърнете внимание на редкия звяр, който се среща в промишлените мишки! Това е тъмната муфта, която е поместена на кабела... Това всъщност е филтър, намаляващ смущенията към електрониката! Суперско! :-D Използвайте в Роботиката по предназначение - кабел за програматор или захранване! За да работи тази хитроумна работа, трябва филтъра да е не повече от 2,5 см от електрониката!
Не забравяйте да запазите винтчетата, с които мишият контролер се крепи към "корема" на нашата мишка! Това също е полезно!
Желая успех!
