Споменава се по нагоре за алтернатива на ракетата. Румънците, с който ни слагат в един кюп са се спрели на варианта с балона. Следният текст го намерих в сайта
www.capital.bg:
Става дума за съвсем реален проект на Румънската асоциация по аеронавтика и космонавтика (ARCA). Тя е първият европейски отбор, който се е записал за състезанието, организирано от технологичния гигант Google и фондация X Prize. За отбора на ARCA използването на ракета носител от самото начало обаче е прекалено скъпо. Трябва им евтин заместител и те решават да използват балон. Огромен балон, към който ще е привързана малка тримодулна ракета носител с име HAAS. Тя ще качи почти до около околоземна орбита техния лунен робот на име ELE (European Lunar Explorer).
Идеята на румънците не е нова. Тя е използвана от NASA през 50-те години на миналия век, но впоследствие е отхвърлена, защото балоните лесно се отклоняват от заложената им траектория и защото всяко по-ранно откачане на ракетата от балона води до падането й обратно на Земята. И ако съвременните навигационни системи биха могли да се справят с втория проблем, първият остава на дневен ред. Затова ARCA планират да пуснат своя балон от вода в максимална близост до екватора, където факторите, които биха могли да повлияят на траекторията, са най-малко.
Балонът е черен на цвят и се надува за около 3 часа. През това време въздухът в него се загрява от слънчевата радиация. Инженерите на ARCA са изчислили, че разликата между температурата на въздуха вътре в балона и извън него ще достигне 30 градуса Целзий. Това ще направи газа във вътрешността много по-разреден от този навън и ще позволи изкачването на балона (и ракетата) до 18 000 метра за по-малко от два часа.
о-насетне ще се задейства ракетата носител. Тя се състои от три модула, всеки от който се отделя след изчерпване на горивото в него. Двигателите ще работят между 100 и 168 секунди всеки и са заредени с водороден пероксид (кислородна вода). От ARCA подчертават, че избраното гориво е напълно екологично, защото се разлага до кислород и вода. Когато ракетата носител навлезе в околоземна орбита, ELE ще се отдели от нея.
Към Луната
След кратък престой в орбита ELE ще бъде ускорен към Луната от първия си собствен двигател, който след това, разбира се, се откача. По пътя вторият от трите двигателя ще прави корекции в курса, а два слънчеви панела ще захранват устройството с енергия, за да се съхранят батериите му. След около 80 часа корабът ще достигне до т.нар. точка на Лагранж, където гравитационните полета на Луната и Земята имат еднаква сила. Там скоростта на устройството ще е 500 м/с. Това ще позволи на по-малкото звездно тяло да привлече ELE.
Останалото гориво вече ще се използва само за намаляване на скоростта, така че устройството на ARCA да кацне меко на повърхността. Цялото пътуване от излитането до кацането ще трае 4 дни и 2 часа.
Богдан Сбурлеа, мениджър на проекта, споделя, че цялата операция ще струва много по-малко от 30 млн. долара. Причина за това не е само балонът, но и простият дизайн на самия луноход. Той ще представлява сферична гумена топка, снабдена с малък двигател, така че да може да измине необходимите 500 метра. Сбурлеа споделя, че построяването на истински робот е твърде сложно и скъпо за възможностите на ARCA.
